next Section

Последните Оцелели
от Холокоста в Швейцария

Като неутрална държава Швейцария преживява Втората световна война до голяма степен невредима. Кои са оцелелите от холокоста в Швейцария? По-голямата част по това време не са швейцарски граждани. Те идват от германския райх или други европейски страни и като евреи са били пряка цел на нацистките преследвания. Някои са оцелели от концентрационните лагери и лагерите за унищожение, а други са се спасили, като са избягали или са се укрили. Повечето пристигат в Швейцария след Втората световна война.

Фактът, че в Швейцария има оцелели от Холокоста, влиза в общественото съзнание по време на дебата за латентни активи и историческите изследвания на Комисията на Бергие в края на 90-те години.

През 2017/18 г. Швейцария председателстваше Международния алианс за възпоменание на Холокоста. Изложбата „Последните оцелели от Холокоста в Швейцария“ дава думата на последните свидетели на Холокоста и техните потомци.

Top
След това ме татуираха: 71978. Плаках много. Не заради болката, не... заради номерът. Бях загубила името си и бях само номер. Майка ми ми каза: „Не плачи, нищо не се е случило. Когато се приберем ще отидеш на уроци по танци и ще получиш голяма гривна и никой няма да види този номер". Никога не отидох на уроци по танци и никога не получих гривната.
Video Teaser Image
Интервю с Нина Вайл
Нина Вайл
Нина Вайл е родена в Клатау (днешна Чехия) през 1932 г. Живее в Прага и е депортирана в Терезиенщат през 1942 г. По-късно е депортирана с майка си Амали в Аушвиц. Тя е едва на дванадесет години, когато нейната 38-годишна майка почива там от изтощение. Нина Вайл оцелява от „селекцията“ на лагерния лекар Йозеф Менгеле и от престоя в трудов лагер. След потушаването на Пражката пролет тя и съпругът ѝ получават убежище в Швейцария. Работила е в лаборатория в университетската болница в Цюрих.
Top
До края на войната бях в трудова команда в концентрационен лагер. Трябваше да положим стоманените влакови релси. Бях най-младият и най-ниският в групата. В началото бяхме 30 души. В края на 1944 г. само двама бяхме все още живи. Как го направих? Имах късмет. Имах червена, яркочервена коса. Германците ме наричаха „Роткопф“, „Червенокоско“. Даваха ми най-леката работа.
Video Teaser Image
Интервю с Фишел Рабинович
Фишел Рабинович
Фишел Рабинович е роден в Сосновец, Полша, през 1924 г. През 1943 г. 42-годишната му майка Сара и шестте му братя и сестри Естер (16 години), Яков (12), Фримета (10), Бенямин (8), Мания (6) и Берача (3) са убити в Аушвиц. Неговият 18-годишен брат Йехескиел загива в концлагера Фолбрюк. Неговият 46-годишен баща Израел Йозеф е застрелян във Флосенбюрг. Фишел Рабинович, който прекарва четири години в концентрационни лагери и в различни лагери за принудителен труд, е освободен в Бухенвалд. През 1947 г. той идва в Швейцария с група оцелели, нуждаещи се от възстановяване. Той остава в Швейцария и става главен декоратор на голям универсален магазин в кантон Тичино. След пенсионирането си той разказва историята на живота си с графични изображения. Фишел Рабинович е вдовец и има син. Фишел Рабинович е носител на наградата CJA 2019. Той я посвещава на фондация Gamaraal, за повече информация: www.holocaust-artist.org
Top
Майка ми ме спаси в Равенсбрюк. Тя работеше допълнително за допълнителна порция супа, която да ме даде. Научих се да чета и пиша. Научих таблиците за умножение при най-страшните обстоятелства. Майка ми ми каза: „Това ще ти трябва в живота“. Това беше вълшебно. Това означаваше „ще оцелееш“.
Video Teaser Image
Интервю с Иван Лефковиц
Иван Лефковиц
Иван Лефковиц е роден в Прешов (днешна Словакия), през 1937 г. През есента на 1944 г. Иван, майка му Елизабет и брат му Павел са депортирани в Равенсбрюк. Докато на него му е позволено да остане с майка си, по-големият му брат Пол, който е на 15 години, е отделен от тях, отведен в лагера на мъжете и по-късно убит. Иван оцелява заедно с майка си. Иван Лефковиц идва в Базел през 1969 г. като професор, за да създаде новия Институт по имунология.
Top
© 2019 Gamaraal Foundation